Навънка вятъра тихо подухва,
навява мъка, болка, тъга.
Хора вървят, тротоарите пусти,
скрити зад маски с тъжни лица.

Всеки върви невидим за други,
всеки със своя товар на гърба.
Всеки се сблъсква с различни присъди,
сочещи пътя към свойта съдба.