Вървя по пътека
във здрачна гора,
дърветата старшни
увесили клони.

Нашепва вятъра
скрити слова,
а мрака се спуска
по зъл и злокобен.
Бавно престъпвам,
със страх без кураж
пред пътя ми
чудна пътека изниква
тръгвам по нея,
но сякаш мираж
пред очите ми
чуден дворец се издига.
Протягам ръка
да отворя вратата
уви, тя изчезва
покри се в земя.
Събуждам се аз
и виждам луната,
тогаа разбирам,
че бил е съня...